Палитрата от обреди и обичаи, съхранената памет и силата на думите. Това е основният фокус на проекта „Преобразуващата сила на думите в българската обредност“, реализиран от шуменската Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“. Кръгла маса и дигитална изложба са част от дейностите, насочени към популяризиране на българската обредност и опазване на културното ни наследство.
Част от културната съкровищница на страната ни са характерните за Шуменския регион обреди и обичаи. Тяхното съхранение и популяризиране, включително и зад граница, са залегнали в проекта „Преобразуващата сила на думите в българската обредност“, който реализира шуменската Регионална библиотека, с участието на читалища, неправителствена организация и университетски преподаватели – специалисти по етнография и етнология.
„Проектът ни е насочен най-вече към опазване на културно-историческото наследство и в частност на обредите и обичаите, характерни за нашия край. Това е проект, който правим съвместно с пет читалища от област Шумен и с една неправителствена организация в Испания, която работи с българите в чужбина и най-вече с младото поколение – децата“, каза директорът на Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ Росица Добрева.
„Харизване“, „Пеперуда“, „На чатръка“, „Клинене“ и „Лекуване за песица“, „Лазаруване“ и „Месене на обреден хляб с мълчана вода“ са обичаите, пресъздадени от читалищните самодейци. В рамките на проведената в библиотеката кръгла маса беше поставен акцент върху специалната роля на думите – древният словесен код за сбъдване и несбъдване, за предпазване и изцеление.
„Словото е част от всеки един обред, всеки един ритуал, който е съхранен и продължава да се възпроизвежда и до ден днешен. Словото е съзидателна сила, думите са съзидателна сила. С това започва и популярното евангелие от Йоан – „В началото бе Словото“, тоест Бог е слово, той е творец, и тъй като човек е по образ и подобие божие, тоест думите, които притежава и възпроизвежда човекът, са всъщност творческа сила. Но тази творческа сила може да бъде както съзидателна, така и разрушителна. Действително силата на думите зависи от кого са казани и към кого – майчината клетва има сила, знаем, магия до девето коляно хваща, бащината, кумската – също“, посочи доц. Ивелина Ефтимова, университетски преподавател и специалист по етнография.
Вплетените в обредите и обичаите вярвания съпътстват житейския кръговрат на всеки човек и са проекция на мирогледа ни – от древността до днес.
„Защото човек от самото си създаване се бори с живота, бори се с природните сили, бори се със съдбата си и именно тези обичаи идват точно на това място. На точното време и сега е точно времето, защото те са част от етномедицината в българската народна култура, която в момента е в едно съревнование с хуманитарната медицина и хората при нужда и при бедствие търсят помощ отвсякъде. Седем обичаи се представят в този проект, някои от тях не са познати в цялата страна, които са специфични за Североизточна България и затова е моето преклонение пред изпълнителите на тези обичаи, защото са ги запазили във времето и ще ги предадат на младите поколения“, коментира на форума доц. д-р Екатерина Керемидарска, дългогодишен университетски преподавател с научни изследвания в областта на социологията, антропологията и културата.
В дискусионната част на кръглата маса представители на читалищата дадоха различни примери за обреди и обичаи, в които са използвани думи за преодоляване на страх, болести и житейски несгоди, наричания за здраве и берекет. Чрез изложби и специален филм – с жестомимичен превод и субтитри на английски, автентичните обреди от Шуменския край ще бъдат популяризирани. Проектът ще бъде представен и в малките населени места, а подготвените от екипа благопожелания са към всички, които пазят родовата памет и вярват в силата на думите.
Възродиха уникални за Шуменския край обичаи
Вижте повече новини във Facebook и Youtube.