Инфраструктурата на българската столица Плиска за целия й период на съществуване, проследяват археолозите проф. Станислав Станилов и Мариела Инкова при разкопките на терен северозападно от Цитаделата, в която се е намирало основното жилище на хана и неговото семейство. Една от целите е да проследят тайния живот на българската аристокрация, живяла там близо 300 години.
„Оказва се, че теренът под старото ходово ниво е прорязано с такива подземни комуникации. Единият от ходниците свързва Крумовия дворец с ранното дървено укрепление на Плиска. Имаме друг таен ходник, който излиза от капището, преминава под северния вход на Цитаделата, едното му разклонение и завива към арената. А в момента вие видяхте разклонение на тайния ходник, който е свързан и е синхронен с изграждането на самата Цитадела“, обясни при разкопките на терен археологът Мариела Инкова.
Този ходник е също с две трасета – едното право на север, второто в посока на северозапад, по което работят сега археолозите.
„Ходовото ниво на тези тайни ходници са към 3, 3.20, 3.45 метра. Високи са горе-долу колкото човешки ръст. Долу са били обложени, някои от тях с дървени талпи, а други с вторично използвани късноантични тухли, цели или фрагментирани, а отстрани е имало дървени талпи, т.е. като ламперия, а отгоре също дървен таван“, допълни Мариела Инкова.
Тези тунели са използвани за бърз изход при нападения. Учените обаче имат две тези.
„Според едната теза на проф. Рашев, който почина, тези ходници отвеждат, изходът е просто в полето. Другата теза е, че по-скоро отвеждат, свързват една сграда с друга. Засега ние не знаем нашият ходник в каква посока отвежда“, посочи още Мариела Инкова.
Засега е ясно, че точно този тунел води към вътрешния град на столична Плиска, но не ясно откъде идва.
В Плиска откриха пръстен, вероятно на хан Омуртаг
Вижте повече новини във Facebook и Youtube