Да си направиш розариум пред блока или историята на леля Мария и нейната приказна градинка. Вдъхновена от красотата, жената превръща грижата за растенията в хоби, а мястото, заобиколено от бетон – в малко райско кътче.
Жива картина от багри цъфти в сърцето на шуменския квартал „Пети полк“. Розовата градина, плод не просто на труд, а на любов към красотата на живота, е дело на 77-годишната леля Мария. Първата роза засадила преди 20 години на парче земя, обрасло с бурени и трънаци. Оттогава до сега успява да създаде истинска райска градина.
„Аз малко характерът ми хем бодлив, хем весел, хем шеговит. И розата малко така – хем е красива, хем е бодлива. Изпълва ми душата! Това, природата е нещо велико. Велико! Не може да се опише ни в книга, ни в роман, ни никъде. Как го създава! Ето, гледай го, красота! Да се мъчиш да го направиш туй с ръце – не можеш“, сподели Мария Петкова.
Сее наесен – тогава по-малко вода отивала, защото напролет растенията искат много поливане и пенсията не стига да си плати водата. Научила и дъщерята, и снахата – и двете не спират да й носят нови видове цветя. А иначе, в градината, обрамчена от розови храсти, цъфтят и канадски и български мак, раличка и божури, карамфили и невен. Неговите цветове пък пържи в свинска мас и прави мехлем, незаменим за рани.
„Трудно ми е наистина. Обаче организирам се – с малка мотичка, голяма мотичка, сменям мотичките, почивам си, там столче си нареждам край бордюра – почивам. Дядото някой път ми помага, той пътеките оформя“, разказа Мария Петкова.
Понякога говори на цветята, но повече енергия посвещава да ги плеви и обгрижва. „Обаче моят мъж много си говори. Горе имам китайски рози. Като отиде сутринта, като започне да им говори и самата роза леееко, каза, се накланя към мене. А, викам, накланя се. Накланя се“, каза още Мария Петкова. И мечтае хармонията, която владее нейната градинка, да превземе и улиците на града.
„Сега може да вървя там, ще видя една торбичка изхвърлена. За какво сега тя торбичка. Така, леко с два пръста ще я взема и ще я сложа в казана. Не мога да търпя, искам да е хубаво. Градът ни искат да е най-хубав от всичките в България. Тъй искам“, отбеляза Мария Петкова.
Не че не й стига работата по розариума пред блока. Видяла обаче градинката срещу училището в близост, изоставена на плевелите. Сега работи и по нея. Успяла за няколко месеца да я преобрази. Заради децата, казва. И неусетно превърнала в мисия да създава красота.
Вижте повече новини във Facebook и Youtube.