Музейните работници в страната са поставени на ръба на оцеляването. Преди 17 години страстта към историята и археологията отвежда Радостина Георгиева в Археологическия музей във Велики Преслав. Тя е един от малкото млади специалисти, които остават въпреки ниското възнаграждение.
“Фактът, че са положени толкова много усилията, за да достигна до това ниво означава, че това което ни крепи е интересът към историята, към археологията, към миналото. Останалото е оцеляване, което не означава, че до безкрайност може да се продължава по този начин”, казва Радостина Георгиева.
Ковид кризата и шоковото поскъпване на тока допълнително утежниха положението на културните институти. През януари музеят в старата столица получил почти пет хиляди лева сметка.
“Просто на нас ни се струва убийство. Затова се наложи да предприемем всякакви мерки за ограничаване на потреблението. От редуциране на състава, от преминаване на дистанционна работа. Включително и през някои от дните бяхме принудени да затворим и нашите информационни центрове”, коментира директорът на Археологическия музей във Велики Преслав Александър Горчев.
На фона на тежката ситуация държавата предложи едва 5 процента увеличение на субсидията за културните институти. След като оттам обявиха протестна готовност, управляващите обещаха повече пари, но отново далеч под исканите.
“Смятам, че гласът ни е чут, но се опасявам, че няма да бъде разбран достатъчно и от това ще има последици за целия културен и туристически сезон, който ни предстои” посочи още Александър Горчев.
Екипът на музея във Велики Преслав наброява около 20 души и директорът се притеснява, че част от тях вече си търсят работа в сферата на образованието.