Ковид е страх. Така Биляна Живкова определя пандемията, която владее света вече две години. Тя и семейството й боледуват тежко, развиват пневмония и лечението им отнема повече от месец.
“Дъщеря ми го изкара много тежко. С инжекции, много лекарства, денонощно с температура, като цяло много трудно беше. Страхът остава – да не стигнеш до болница, да не се случи с тебе това, което се е случило с близки, познати, роднини влезли в болница”, разказва от първо лице за срещата с вируса младата жена.
На осми март се навършват две години откакто в България беше регистриран първият случай на коронавирусна инфекция. Две години под знака на ковид. Две години, които промениха познатия ни начин на живот. Две години, в които вирусът отне живота на повече от хиляда души само в Шуменска област.
“Това е една голяма война. Войната е между хората и между вируса. Хората имат оръжия. Това са антивирусните лекарства, противоепидемичните мерки, ваксиналните препарати. Вирусът има други оръжия, той се променя генетично. Ние виждаме обаче от Ухан, през Делта, към Омикрон едно по-леко протичане, едни по-малки повреди”, обобщи наблюденията си като специалист д-р Милен Чолаков – председател на Асоциацията на общопрактикуващите лекари в Шумен.
И макар че темата ковид остана на заден план заради случващото се в Украйна, доктор Чолаков призова мерките да се спазват, защото вирусът е тук и отнема животи. Той прогнозира, че в противен случай, в началото на април ни чака нова вълна.
“Войната си е война, пандемията си е пандемия, животът си е живот и той е собствен и Господ го дава един път на всеки един от нас, така че, пазете се”, апелира д-р Чолаков.
Само за последното денонощие в Шуменско са регистрирани нови 131 заразени с ковид. На двуседмична база заболеваемостта е 597 на 100 000 души.
