Шумен е сред областите с най-много отпаднали от образованието ученици в етапа между 7 и 12 клас. Това показва национално проучване на неправителствената организация „Тръст за социална алтернатива“. Информацията е събрана в рамките на проект, посветен на проблемите с достъпа до средно образование.
Пътят до успешно завършване на средно образование е различно труден за всеки ученик. Основните пречки и проблеми събраха неправителствени организации, обединени в един проект с крайна цел – равен шанс за всички.
„Много деца се отказват в даден етап, тъй като те идват от малки населени места, влизат в едно по-голямо училище. Нямат необходимите социоикономически възможности, за да могат да си посрещат хранителни разходи, транспортни разходи“, обясни Вергил Ибрям от „Асоциация Интегро“ – Разград.
Разходи за транспорт, храна, учебници, извън списъка на безплатните. Всичко това натежава на везната за част от учениците и техните семейства, когато трябва да решават дали да продължат образованието си след 7-ми клас. Област Шумен се оказва лош пример по този показател. Според изнесената информация, от завършилите основно образование през 2018 година 1900 ученици, с диплома за 12-ти клас се оказват само 837 от тях.
„Какво се е случило с тези над 1000 ученици. Нашата хипотеза е, че една част от тези ученици най-вероятно са мигрирали. Една част от тези ученици най-вероятно са отпаднали между 8 – 10 клас. Една част са продължили до 10 клас, защото завършването на 10 клас е атрактивно, защото то дава възможност, особено на момчетата, да се явят на шофьорски курс“, посочи Огнян Исаев, директор на фондация „Тръст за социална алтернатива“.
Получени двойки на зрелостните изпити също се оказват съществен фактор, показва докладът. Има и друг специфичен проблем, който за Шумен е особено отчетлив – ученици, които не владеят добре български език.
„И в законопроекта, който е замразен, имаше тази тема залегнала. Че всъщност ще се подкрепят учениците, ще се обучават по различна методика. И в момента има методика за преподаване на български език като втори, но тя се прилага основно в случаите, които засягат чужденци“, уточни Огнян Исаев.
Цялата информация е събрана от желаещи да съдействат директори на училища, Регионални управления по образованието и общини в различни области. Данни, които не са неизвестни, но досега не са не са били систематизирани, за да позволяват анализ и планиране на политики за подкрепа, смятат от неправителствените организации. И се надяват препоръките им да намерят място в Закона за училищното образование.
Вижте повече новини във Facebook и Youtube