Уникален оловен печат на висш български сановник, откриха археолози от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ край първата столица на България Плиска. Подобен печат се открива за първи път.
„На тази страна на печата имаме кръгов надпис, който е „Богородице помагай …“. За съжаление тук е ударен накриво и не се вижда името, изображението и титлата съответно на този, на когото трябва да помага Богородица. Съответно изображението на Богородица с евентуално младенеца, който обаче е представен като възрастен индивид“, каза доц. Константин Константинов, ШУ „Епископ Константин Преславски“.
„Тепърва ще разсъждаваме това Христос ли е, не е ли Христос, дали не е някой български владетел, който се представя като Христос. Защо? Защото е кръстител, за това. Ето Христос кръщава и той също покръщава и има това право“, обясни Ивайло Кънев, гл. уредник „Археология“ на Националния исторически музей.
Възможно ли е печатът да е на княз Борис, дали археологическият обект е негова лятна резиденция или комплекс на негов аристократ тепърва ще се изследва. Без съмнение е фактът, че кръстът е от края на IX – началото на X в. – датира го другата страна на печата.
„Четем името от едната страна на Петър. Сега, какъв е този Петър може да се спекулира много, надписът е на гръцки“, каза Ивайло Кънев.
„Голготски кръст върху стъпала, нещо което реално ни датира печата. Като надписа започва от 12 ч. до 12 ч., не както обикновено и по-често срещано от 6 до 6 ч. И другото интересно, е че този надпис началото и краят му е отделен с кръстче и със звездичка, а не както е обикновено с едно от двете“, каза доц. Константин Константинов.
В страни на печата е запазен и каналът, в който минавал шнурът за подпечатване на документи. Изключително рядката находка радва откривателите й и с това, че е намерена в реална среда.
„Тази година, мисля, че направихме най-сериозното откритие в българската археология, да, няма злато, да, няма блясък, няма гривни, но това е нещо наше и е свързано с нас. За да бъде разбрано откритието – фиксирам оловния печат, трябва да е ясно времето, в което е отсечен, това е може би най-трудното време в българската история – прехода от езичество към християнство“, подчерта Ивайло Кънев.
Разкопките на Обект 41, отстоящ само на 3 км. от дворцовия град в Плиска, продължават от началото на 80-те години на миналия век с известни прекъсвания. Вече е сигурно, че е голям архитектурен комплекс от типа на т.н. болярски имения, разположен на площ от 12 дка, само сградния му фонд. Предполага се, че стопанинът е бил земеделец, тъй като именията от този вид са се самоиздържали, а няма данни към момента за някакво производство там.
Обсъждат се възможности за финансиране на историко-археологически резервати
Новият водопровод засича археология край Преслав
Седмицата на екран, За новите разкрития в Мисионис и за проблемите в археологията
Вижте повече новини във Facebook и Youtube.
