В ягодите и зелените салатки, които са поливани с тор от водорасли, е отчетено по-високо съдържание на полезни хранителни вещества. Това са показали резултатите в изпълнение на проекта „Макро клийн“, в който участва и Шуменският университет.
Проектът „Макро клийн“ навлиза в последната си фаза. Партньори по него са Шуменският университет, Университетът в Батуми – Грузия и Синоп в Турция. Целта му е да се почисти крайбрежието от водорасли и използването им като биопродукти. Шуменските учени трябваше да отгледат ягоди и зелени салатки в своята оранжерия, като ги торят с преработените водорасли.
„Правихме изследвания на почвите, преди да наторим и след като наторим, какви са нейните pH показатели, променят ли се, когато слагаме водораслите и след това взимахме проби от листната маса на салатите и ягодите, да обогатява се, увеличават се количествата и на хранителните вещества и на металите. Това, което внасяме с торта, се завишава и в самите растения“, обясни проф. Цветеслава Иванова – Игнатова от ШУ „Епископ К. Преславски“.
Учените са следили много показатели, като например тежките метали в морската вода, които си повишавали количеството според сезоните, както и наличието на хранителни вещества и на хормони във водораслите. Торта произвеждали в лабораторията си край гр. Бургас.
„Значи най- неприятният, така да кажем, момент от всичко това е производството на самата тор, защото експертите, назначени по проекта, произвеждат 4 вида тор – течна, твърда, гранулирана и прахообразна. За да се направи твърда и гранулирана тор се минава през специална методика и сме си говорили, беше закупен биореактор или ферментор по този проект и когато водораслите започнат да се превръщат в тор се отделя онази неприятна миризма не толкова на риба, колкото на гнило, но това е обичайно за морските организми, за това лабораторията не е тук, намира се на близо край местността „Мандра“ край Бургас“, посочи проф. Цветеслава Иванова – Игнатова.
Произведената селскостопанска продукция с тази биотор обаче нямала никакъв страничен аромат, освен собствения си. А как точно се произвежда тази ценна хранителна среда партньорите по проекта са систематизирали и ще публикуват. „Методическо ръководство, по което, след като приключи проектът, всички учени от целия свят могат да го използват и да знаят как се прави тор от водорасли, какви параметри трябва да се измерват, какво се изисква за това, как да се поддържа оранжерията, как да се тори и след това какво да се измерва. Всичко това направихме съвместно с нашите партньори“, обясни проф. Цветеслава Иванова – Игнатова.
Колегите им от университета Синоп пък вече са произвели еднократни чашки за кафе от водорасли, които успешно издържали на високата температура на напитката.
Вижте повече новини във Facebook и Youtube.