Пощенски гълъби от Шумен се завърнаха без инциденти от разстояние над 1 770 км за 10 дни. Те бяха пуснат от гр. Тарту, Естония, по време на международния екстремен маратон за спортни гълъби. Участниците от Шумен с 36 пернати отчитат резултата им като много успешен.
36 спортни гълъби от Шумен са взели участие в международния екстремен маратон за спортни гълъби в гр. Тарту, Естония, където са се състезавали с близо 3 000 птици. Д-р Стоян Тодоров е пуснал шест от своите пернати. Три от тях вече са се прибрали у дома, изминавайки изключително голямо разстояние.
„По пряка линия от гр. Тарту, Естония, до гр. Шумен разстоянието е 1 772 км, но дефакто те летят над 2 000 км, и това разстояние е сложно за преминаване. Първият ден е ясно, летят около 400 – 500- 600 км, на втория ден обаче умората започва да превалира, втория ден може 100-200 км и оттам нататък само тези, които прекрасно се ориентират, които искат да се върнат в гълъбарника си, имат издръжливост и опит да оцелеят по пътя, защото те средно се движеха между 7 и 10 дни“, обясни д-р Стоян Тодоров.
По време на маршрута гълъбите са заети да търсят храна и вода, да намерят място за нощувка, да се предпазват от хищници, както на небето, така и на земята, за да могат да оцелеят.
„Защо този път летяха по-дълго време? Имало е периоди, когато са прибирани за 3-4 дни. Трасето беше трудно, прекалено горещо. Никой не може на 35-36 градуса да лети. Също така много зависи какъв е вятърът. В началото вятърът беше страничен и ги изблъскваше в друга посока“, разказа д-р Стоян Тодоров.
Първа вкъщи си пристига много опитна гълъбица, излюпена през 2020 година, летяла много по маратони и с невероятно чувство за ориентир. А как точно се ориентират гълъбите никой не знае с точност.
„Вероятно имат 5-6 ориентира. Единият е магнитното поле. Вероятно те виждат магнитното поле на земята по-добре отколкото ние. Ние виждаме само магнитното поле, което ние виждаме на Северния полюс т. нар. Северно сияние, но те имат пътища. Когато аз ги тренирам предварително, преди да ги пусна, ако ги пусна към Лозница, примерно, те отиват до Търговище, минават зад яз. „Фисека“ и се прибират, не по пряка линия. Значи има някакви трасета, които те си ги виждат. Другото, което е, е положението на слънцето, затова се стремим когато има изгрев, тогава да ги пуснем, защото вероятно имат и един слънчев часовник и биологичен часовник в себе си“, посочи д-р Стоян Тодоров.
Д-р Тодоров предполага, че също така имат спомен от миризми и визуални картини на терените с реки, пътища и др. Но за да се завърне един пощенски гълъб му трябват не само ориентир и воля, но и огромно желание да се прибере вкъщи, особено ако там е намирал храна, сигурност, спокойствие и любов. Точно както е и домът за хората, нали?
Вижте повече новини във Facebook и Youtube.