Доцент Александър Дойчинов е биолог, работи в Шуменския университет от 1973 година и участва в първия за страната проект, оценяващ въздействието на микропластмасите върху морските организми в акваторията на Черно море. Колкото повече пластмасата остава във водата, толкова по-лесно се усвоява от клетката на живия морски организъм, показват изследванията.
“Пластмасовата частица има много голямо повърхностно напрежение, при което засмуква върху своята повърхност различни вещества, които се намират във водната среда – соли, минерали и най-вече органика – липиди, мазнини, белтъци, при което, така да се каже се дегизира, маскира се и добива вид на хранителна частица”, обясни доц. Александър Дойчинов.
По-късно, след консумация на морски дарове микропластмасата попада и в човешкия организъм. Проектът е съвместен с Института по океанология във Варна и Института по невробиология при БАН. Резултатите ще бъдат обсъдени на специална конференция на Виенския университет, посветена на въздействието на пластмасите.
“Експериментите проведохме за пет вида риби, които хората масово консумират – зарган, кефал, сафрид, карагьоз, попче. Във Виена ще докладваме за първи път нашите резултати, които ще бъдат свързани с микропластмасите и с микробиологията на тези риби”, обясни биологът професор Цветеслава Иванова.
