Изминали са 16 години откакто София Радославова влиза в съдебната зала облечена в тога и за първи път заема съдийското място под националния герб. След 9 години в следствената служба. Избор, който й носи удовлетворение, но коства и усилия. Да оставиш личния живот на заден план, да си концентриран и овладян.
“Тези проблеми, няма как те да се отразят, не трябва да се отразяват на работата, не трябва да ги пренасяш в съдебната зала. Като влезеш там трябва да си спокоен, балансиран, защото хората, те не искат да видят един разтревожен съдия, те искат да видят един уравновесен съдия”, казва за избраната професия София Радославова, ВрИД председател на Шуменски Окръжен съд.
Но най-трудното е да овладееш емоцията. Когато виждаш в залата разплакани майки, съпруги и деца. Има случаи, толкова разтърсващи, че не се забравят. Такъв за нея е дело за катастрофа, когато майката на загиналия шофьор се изправила пред съда с молба.
“Не искам да наказвате извършителя на произшествието, не искам да влиза в затвора. Това е едно младо момче. Виждайки него, аз виждам сина си. Желая да му дам шанс, желая да продължи живота си напред. Искрено беше, много емоционално натоварващо беше за мен поне тогава. И аз даже не можах, признавам си, да скрия емоцията”, спомня си София Радославова.
За първи път тази година светът отбелязва Деня на жените съдии. В България делът им е значителен. В Шуменска област дамите в тази тежка професия дори са повече от мъжете.
