Мария вече има само една мечта – войната да свърши. С тази мисъл преди два дни тя приготвила куфар с дрехи – за нея и за сина си Миша. Сбогувала се със съпруга и родителите си и пропътувала повече от хиляда километра до Смядово. В родния Измаил оставила сърцето си.
“Вчера детето плаче, казва искам при баба и при татко, искам вкъщи. Страшно е. Аз никога не можах да си представя, че някога ще търся закрила. За мен България е много родна, защото ние сме от тука. Нашите предци са от тука, от България. Преди 200 и повече години са идвали да търсят закрила там, а сега ние търсим при вас”, разказа в първите „асове след пристигането в Смядово Мария Жекова.
Синът на Мария, 13-годишният Миша вярва, че ще се прибере у дома. Признава, че много се страхува и се моли кошмарът да приключи.
“Най ми е обидно, че има хора, които умират за нищо. Обикновеният народ умира за нищо. Татко ми каза да помагам на мама”, каза момчето.
И двамата не вярват, че само преди няколко дни са правили планове как ще посрещнат празниците – баба Марта, 8-ми март. Докато една сутрин се събудили и с ужас разбрали, че са във война. “Аз мисля, че за нито една война няма оправдание”, категоричната е младата майка.
Мария и Миша са от част от групата бесарабски българи, които снощи Смядово приюти. Шестима възрастни и осем деца, най-малкото само на шест месеца.
“Като гледах тия малките деца, като гледах уплашения им поглед. Най-малкото дете е на шест месеца, близнаците са на година и три месеца. Всичко това не може като жена да не ме жегне, да не се разплача”, с тези думи кметът на Смядово Иванка Петрова описа вълненията си.
Смядово набира дарения, за да посрещне нуждите на хората. Нови дрешки за децата, пералня и кафе машина, трайни храни. Нужни са и пари, които могат да бъдат преведени по банковата сметка на Община Смядово.
