В Международния ден на белия бастун поглеждаме към света през историята на едно момиче, за което ежедневието изисква повече усилия, но не поставя граници пред мечтите му. Ивайла Димитрова е ученичка масово училище. До нея са хората, които й помагат да върви напред, но най-важното остава нейното желание да се учи, да се развива и да бъде самостоятелна.
Ивайла е в шести клас. Не вижда света около себе си, но има своето място в него – сред съучениците, уроците и мечтите си. Всеки ден тя доказва, че възможностите на човек не се измерват единствено с това, което вижда, а с онова, което може да постигне.
„Отначало си мислих, че няма да мога да се справям толкова добре, колкото моите съученици, но скоро разбрах, че по свой собствен начин мога да се справям. Понякога имам недостиг на време за изпълнение на дадени задачи, но това не е особено голям проблем. Математиката ми е по-трудна, защото пресмятам по-бавно задачите. Някои задачи не мога да ги правя, но се справям добре с помощта на байловата машина“, разказа пред камера за ежедневието си в училище шестокласничката Ивайла Димитрова.
Брайловата машина е важна част от учебния свят на Ивайла, но в класната стая тя има и друга опора – нейната съученичка Ива, благодарение на която подкрепата се превръща не в задължение, а в част от приятелството.
„В началото тя беше много мила. Аз се притеснявах да не направя нещо или да не й сторя нещо лошо, но след време се опознахме и видях, че няма нищо страшно в това да си й приятел и да си до нея. За да й помогна реших да започна да уча брайловата азбука и тя ми помага в това. Все пак аз няма как да я науча, но научих много неща от нея. Дори и да си незрящ или да си с някакъв недостатък, пак може да се справиш, колкото и да е трудно“, сподели Ива Карева, съученичка на Ивайла.
Зад всеки учебен ден на Ивайла стои и работата на нейния класен ръководител Николай Райнов. Защото да обучаваш дете със зрително увреждане означава не просто да преподаваш учебния материал, а да намериш правилния подход и да му дадеш възможност да разгърне потенциала си.
„Класът я прие много добре. И това научи също и класът да бъдат по-разбрани, по-добри към себе си и останалите. Ивайла предаде на класа такова чувство, че децата да се отнасят по-добре към всички останали. Тя внесе една доброта в класа“, разказа класният ръководител.
Приобщаването обаче не е задача само на един учител. То изисква ангажираност от цялото училище.
„Всяко едно дете има нужда да бъде приобщено, да му се даде възможност да бъде социализирано и знаем, че това би довело до резултат, в който детето ще се чувства по-добре, ще може да се развива“, посочи директорът на Средно училище „Сава Доброплодни“ Албена Неделчева.
15 октомври – Международният ден на белият бастун, напомня за правото на незрящите хора на самостоятелност и равни възможности. Но историята на Ивайла показва, че понякога пътят към тях започва още в класната стая – с достъп до знания, с протегната ръка и с хора, които вярват в способностите ти.
„Мечтата ми е да стана известна певица и инфлуенсърка. Може би, зависи, обичам да снимам видеа, много обичам да снимам видеа“, сподели за бъдещето си Ивайла Димитрова.
Вижте повече новини във Facebook и Youtube.