Археолозите искат сигурност при финансирането - Телевизия Шумен

Да се даде възможност за средносрочни и дългосрочни проекти за теренни археологически проучвания, които да се финансират от Министерството на културата, настояват археолозите.  Така неприоритетните за държавата обекти да могат планират работата си до 3 години напред, въз основа на сигурен финансов ресурс.

Археологическият обект „Манастира на ичиргу боила Мостич“ край Велики Преслав не е приоритетен обект и финансирането на теренните разкопки е чрез кандидатстване на екипа археолози пред Министерството на културата. „Да се актуализират правилата за финансиране по тази редовна програма за теренни археологически проучвания на МК и да се даде възможност да се правят средносрочни и дългосрочни проекти, т.е. например ние да кандидатстваме не всяка година, а например за 3 години напред за финансиране“, посочи археологът доц. Росина Костова.

По такъв начин археолозите ще могат да планират дейността си спокойно. „Да извършваме геофизични проучвания, които да предшестват редовните деструктивни проучвания, както направихме в случая, но да сме сигурни, че няма да има прекъсване в работата ни, с две, с три, с четири години, което означава, че връщането на обекта е почти ново начало“, допълни доц. Росина Костова.

Четири дни са били необходими на екипа да почисти терена и да започне работа по същество, тъй като спечеленото финансиране за 2025 г. не е било изплатено въобще. „Също така, както виждате, проучената вече част от църквата на Мостич и самата църква на Мостич, не се виждат. Те са недостъпни, обрасли са с растителност, която не знам кой о как  трябва да почисти“, отбеляза доц. Росина Костова.

Според доц. Костова след почистването трябва да се направи стабилна теренна консервация, да се изработването на проект за експонирането на целия манастирски комплекс и той да влезе в туристическия маршрут на втората българска столица.

„Крайно време е Преслав да не бъде само двореца и Кръглата църква, той е нещо много повече от това. Самият факт, че ние открихме втори печат на цар Симеон тук на това място показва, че тогава, в Златния век, владетелят е мислел мащабно. Той не е просто живял само в двореца. Той е направил един невероятен град“, каза още доц. Росина Костова.

Доц. Костова изказва и съжаление, че 1 100 години след смъртта на цар Симеон, които ще отбележим следващата година, градът му, който е съперничил на Константинопол, сега не разкрива на туристите пълните си мащаби и великолепие.

Вижте повече новини във Facebook и Youtube.

Телевизия Шумен
Преглед на поверителността

Информацията за бисквитките се съхранява във вашия браузър и изпълнява функции, като например да ви разпознава, когато се върнете на нашия уебсайт, или да позволи на нашия екип да разбере кои раздели на уебсайта Ви се струват най-интересни и полезни. Научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки в нашата Политика за бисквитките ("cookies"). Ползвайки уебсайта, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.