45 процента от населението на Шуменско живее в областния град, показва статистиката. Към края на миналата година няма напълно обезлюдени населени места. В 18 села живеят до 100 души, а в осем от тях – до 50. На фона на цифрите се откроява едно населено място в община Нови пазар – най-малкото в областта. Село Беджене, в което живеят петима души.
Леля Станка е доайенът на село Беджене. Един млад дух на 82 години. Убедена е, че го дължи на чистия въздух и неразрушимата връзка със земята. В градината си гледа всичко – и зеленчуците, и плодовете си ги отглежда сама.
„Дъщеря ми вика: „Престани вече, гледай си градинката“. Абе, обичам да се ровя из пръста, да произвеждам. Сляпото куче се мъча да го хващам, вчера копах дупка там, не можах да го открия. Тая заран като станах, там дупка направило, ама, убиваме ги и тях като се покаже. Слагаме шапките, стоим и като вземе да надига го убиваме“, разказа Станка Николова.
В някога кипящото от живот село, днес времето е спряло. В Беджене няма магазин, няма кафене, няма аптека, няма лекар. Наред красивата природа надничат отдавна изоставени къщи и буренясали паметници. На входа на селото дори табелата едва се вижда, съборена в избуялата трева.
„Ако гледам към градината – красота, ако тръгна из селото – разруха виждам. Селото ни не беше много голямо, но беше много красиво. Всяка къща – хора, весело. Сега е пустош. И пак ми е хубаво. Може би, защото съм в бащиния си дом. Хладилник, фризер, всичко, зареждам си – от месото до ракийката, до безалкохолното и до бирката, всичко си имам. Даже, ако искате, мога и да ви почерпя“, каза Станка Николова.
През лятото в Беджене живеят 20-ина души. Събират се по комшийски, смеят се, споделят радости и трудности. През зимата обаче остават петима. Величка е от тях – живее в Беджене целогодишно, а от 30 години се грижи за читалището в селото.
„Читалището ни има близо 2000 книги, а се руши. И всеки казва: В туй село има 5 човека. Ама и ние сме хора. Просто, ето, не мога да говоря, болно ми е. Болно ми е, защото като гледам всичко тревясало, буренясало, никой не обръща внимание. Съществуваме на картата, но само на картата“, каза Величка Архангелова.
Радостта им е, че още има интерес към тяхното село. Две семейства от Варна си купили имоти и всеки уикенд били в Беджене. С нетърпение чакат и англичанина Фил със съпругата си да се заселят за постоянно. Болката им обаче е, че са забравени от общинските власти. Нямат пътища, осветление, сами си косят и пръскат. Кметският наместник помага доколкото може.
„Трудно им е, нямат магазин, в съседното село ходят да си пазарят. Трудно им е, но общо взето им е приятно. Те затова са и тук“, каза Валентина Атанасова – кметски наместник на с. Беджене.
На изпроводяк остава усещането е, че бъдещето на Беджене е напълно неясно. Неговите жители се надяват, че ще дойде ден, в който прозорците на къщите отново ще светят. Твърде вероятно е обаче да сподели тъжната съдба на десетките изчезнали и забравени села в България. Но днес село Беджене е магия, история и любов. От пръв поглед.
149 628 души е населението на област Шумен
Мобилни екипи на срещи в селата
Вижте повече новини във Facebook и Youtube.
