“Сто години спомени за теснолинейката” оживяват в читалището в Никола Козлево - Телевизия Шумен

Творческите резултати от проекта “Сто години спомени за теснолинейката” ще бъдат представени официално в залите на Народно читалище “Пробуда – 1906” в Никола Козлево. Читалищното настоятелство, партньорите по проекта и местните краеведи канят жители и гости на Никола Козлево на заключителния форум, който ще се проведе на 24 ноември от 10:00 часа.
Теснолинейката, която е била важна транспортна линия за армията през Първата световна война, е строена с бързи темпове. Внесени били железни траверси и релси от Германия, които се монтирали върху грубо подравнен терен. Така наречената дековилка е била с дължина близо 62 километра. През военните години по маршрута гара Каспичан – с. Тодор Икономово – спирка Крайна, теснолинейката е превозвала войници, въоръжение, провизии за нуждите на армията на Северния фронт. Железният път се ползва и след края на Първата световна война за транспортиране на товари и пътници. Трасето преминава почти на границата между Лудогорието и Добруджа – земя, богата на каолин, жито, дървен материал. Български държавни железници поемат управлението и основно изкопават канавки, укрепват мостовете и построяват постоянни гари с коловози. До 1950 година дековилката е основен транспорт на Лудогорието до нормалния железен път – гара Каспичан и оттам към всички посоки в България.
Основните товари са жито, царевица, слънчоглед, дървен материал и най-вече каолин – суровина за стъкларската промишленост.
Най-голямата атракция и радост е било пътуването за хората, които ползвали комфорта на прикачения пътнически вагон.
След сключването на Ньойския договор през месец ноември 1919 г., дължината на теснолинейката намалява на 56 километра. Останалите близо шест километра остават в румънска територия, а последната спирка в границите на България била спирка Крайна в землището на село Тодор Икономово.
Съвременните транспортни средства постепенно изместват тази „полезна атракция“ и през 1964 година теснолинейката е демонтирана. Проектът “Сто години спомени за теснолинейката”, реализиран от Народно читалище “Пробуда – 1906” в Никола Козлево, с финансиране от Национален фонд “Култура”, възражда историческата памет за славните години на железницата, преминавала през плодородните земи между Лудогорието и Добруджа.

Снимка: НЧ „Пробуда – 1906“ – Никола Козлево

Вижте повече новини във Facebook и Youtube.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *