Световния ден на белия бастун отбеляза с отворени врати Центърът за социална рехабилитация и интеграция за лица със зрителни увреждания.
Говорещ апарат за измерване на кръвно налягане, говорещ термометър и много други принадлежности, издаващи звуци и вибрации в полза на хората без зрение, показаха днес работещите в Центъра за социална рехабилитация и интеграция за лица със зрителни увреждания в Шумен. Без някои от тях незрящите просто не могат да живеят в обществото.
Най-големият помощник на незрящите обаче си остава белият бастун, с който тези хора си осигуряват безопасно придвижване извън дома.
Цветомир Йосифов изгубил своето зрение на 7 години от усложнения на глаукома. Сега работи като рехабилитатор в Центъра и днес иска да каже нещо на хората.
„На първо място трябва да знаят няколко неща за хората със зрителни увреждания, че те са като всички други, могат да си правят нещата сами, но понякога един незрящ човек може да има нужда от помощ в ориентирането в пространството. Този знак за помощ е когато държи бастуна високо вдигнат от земята, когато не опира бастунът в земята, когато е издаден така (вдигнат до главата, бел. ред) – това означава, че човек се е изгубил и има нужда от помощ“, посочи Цветомир Йосифов.
За незрящите също е голям проблем липсата на озвучаването на вратите на градските автобуси, тяхното спиране не точно пред спирката. Липсата на звук и при светофарите, макар че в Шумен има на три уредби, но почти не се чува.
„На първо време, бих казал че е много важно, да има ориентири – тактилни маркировки по тротоарите и също така много добре озвучени светофари, за да може човек да се придвижва по-безопасно“, даде конкретни примери за нуждата от достъпна градска среда за хората със зрителни увреждания Цветомир Йосифов.
Освен лошото състояние на тротоарите такситата не пристигащи на точния адрес за слепите в Шумен няма нито една администрация, с преводач за тях – специалист по брайлова азбука. „Работата с институциите ги възпрепятства понякога, бюрократщината и това, че е необходимо да попълват плоскопечатни документи, а те имат нужда от специални указания и помощ“, обясни Миглена Пенкова, социален работник в Центъра за социална рехабилитация и интеграция за лица със зрителни увреждания.
Малко над 150 души са слепите хора в Шуменска област, потребителите в специализирания за тях Център са едва 49. Немалка част от останалите не могат да си подсигурят транспорт, за да го посещават.
Градската среда – недостъпна за незрящите
Вижте повече новини във Facebook и Youtube.