Конституцията като основен закон на страната се ползва с най-голямо доверие от младите хора като гарант за спазване на човешките и гражданските права. Този извод се налага от проведено анкетно проучване сред младежи от 15 г. до 29 г. по проект „Образовани и активни млади хора – защитници на човешки и граждански права в област Шумен“, финансиран от Министерството на младежта и спорта в рамките на Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10 а от Закона за хазарта за 2023 г.
След нея по степен на доверие се подреждат: „законите“, „правителството“, „общината“ и „парламентът“. Леко смущаващо е, че именно „парламентът“ като колективен орган, осигуряващ широко национално представителство и възможност за силно участие на гражданите в управлението на държавата, на практика е с най-ниска степен на доверие сред младите хора като орган, гарантиращ спазването на човешките и гражданските права. Ясно изразено е мнението на младите хора, защото разбират добре функциите и значимостта на субектите и инструментите на властта, като гарант за спазването на правата.
Не е изненадващо, че за защитата на гражданските и човешките права имат едновременно няколко институции и инструменти – правителство, парламент, община, Конституция и закони. Най-скромен принос в гарантирането на човешките и гражданските права, според младите хора, има общината. Въпреки, че не са мотивирали тази своя оценка, би могло да се предполага, че тя се основава на изначално ограничения периметър на въздействие, който общината има, в сравнение с този на правителството, например.
С висока степен на убеденост младите хора твърдят, че най-ефективното средство, което се прилага при защитата на правата на младите хора, са „застъпническите кампании и гражданските инициативи“. Този отговор, който обединява над половината от анкетираните младежи показва, че те не само виждат своята основна роля в този процес, но и са склонни да поемат нужната отговорност в него. Впечатление прави готовността за активно включване в процеса на защита на права. Радващото е, че единици са песимистите, които изобщо не вярват в защитата на правата, или не знаят как биха могли те да бъдат защитени. Това е показател по-скоро за нежелание, отколкото за невъзможност да се включат в процеса на защита на правата.
Младите хора добре познават формите за гражданско участие в местното управление. Те демонстрират силен афинитет към груповите активности – застъпнически кампании, младежки инициативи, работа в екип. Това от една страна, показва тяхното развито усещане за принадлежност към общност, а от друга – желание да постигат целите си посредством каузи, преговори и активен диалог с хората в управлението.
Факт е, че младите хора възприемат образованието, доброволчеството и личния пример като подходящи инструменти при защитата на права. Това вероятно се дължи на „кризата на ценности“ и дефицитите в „образователната система“, които през последните години повлияват негативно най-вече на младите хора и тяхното личностно развитие.
Проект № НПИМД-КО1-ОБЛ-061/2023/26.03.2023г.
„Образовани и активни млади хора – защитници на човешки и граждански права в област Шумен“,
Дог. № 25-00-31/12.07.2023г.